Преглед на филма - Venom или защо е толкова успешен?

Venom - най-новият проект на Sony в сътрудничество с Marvel, но извън MCU, изглежда е изключително успешен по целия свят.

Но защо? Последните солови проекти на Сони бяха "Невероятният Спайдърмен" 1 и 2, които бяха приети със смесени чувства от критиката и публиката. В резултат на това Sony трябваше да върне Spider-Man на Marvel. Те не се замислиха, преди да го включат в MCU. По този начин те създадоха най-успешната литературна версия на пълзящия на големия екран - "Завръщане у дома". Включването на Железния човек в микса също беше хубав ход.

Въпреки че Sony взе печалбите от филма, те все още се нуждаеха от свой собствен филм и така се роди "Венъм". Действието му се развива извън MCU, но не е много очаквано от феновете Забавянето на трейлъра също не помогна. Въпреки това две седмици след премиерата филмът все още държи рекорда за уикенд в боксофиса. И тук си задаваме въпроса: защо? Защо е толкова успешен?

1. Актьорският състав - Присъединяването на Том Харди към проекта е първият зелен флаг, който разпалва феновете не само на комиксите, но и на актьора като цяло. До този момент той е доказал, че може да изиграе много различни роли (стига те да включват муцуна) и да прикове светлините на прожекторите с харизмата си. Като цяло той няма слаби роли. Първата му голяма е в "Началото", след това играе емблематичния Бейн в "Тъмният рицар възкръсва", следва Макс в "Лудият Макс", а по-късно е познат от сериала на HBO "Табу". Доказал е, че е брилянтен. Затова не очаквахме нищо по-малко в образа на Еди Брок и връзката му със симбиота, наречен Венъм. Уилямс и Риз Ахмед също пресъздават своите герои доста добре. Въпреки че, героинята на Мишел пада на заден план скоро след началото на филма, в третото действие тя се завръща в действието подобно на Гуен Стейси в ТАС 2 (сякаш са от едно и също студио). Въпреки това кулминацията е много добра. Както се казва, героят или в случая антигероят е толкова добър, колкото е добър неговият злодей. Риз Ахмед обаче се справя доста добре с тази роля. Още от самото начало той се утвърждава като злодея, без никакво колебание. Представен е като хуманитарен милиардер, един от най-клишираните персонажи на злодеи, но мотивацията му прилича повече на тази на Смит от "Матрицата". Той не иска да завладее света, а да го "излекува" от хората.
2. Различна история - Всички фенове на Човека-паяк знаят как беше представен Венъм в комиксите. Той е един от най-големите врагове на пълководеца, както физически, така и психически. В края на краищата Венъм буквално е част от Човека-паяк, тъй като той е първият му гостоприемник. Тук обаче всичко е различно. Венъм никога не се е срещал със Спайди. Тъй като алтернативните вселени вече са създадени както в Marvel, така и в DC, можем спокойно да предположим, че това литературно издание на Веном се развива в една от тези алтернативи. Действието се развива в Сан Франциско, вместо в Ню Йорк, а Еди Брок не е типичният злодей, който познаваме от комиксите. Тук враговете на Венъм са неговите "роднини" - симбионтите, които са събрани от героя на Ахмед и са пренесени на Земята. В тази версия можем да гледаме на Еди като на антигерой. Въпреки че действието започва бавно, когато най-накрая виждаме как Еди и Венъм се свързват, то е като магия. За това ще говоря в точка 3.
3. Симбиоза - Химията между Венъм и Еди е направена изключително добре. Въпреки че последният е доста мускулест, той е несигурен. Има само две неща, които могат да го накарат да продължи напред, и те са или приятелката му, или жаждата му за "сочни" истории. Той се утвърждава като разследващ журналист, който няма да се спре пред нищо, за да открие истината. Такъв е случаят в отношенията му с Карлтън Дрейк от Ахмед. Сблъсъкът между двамата изгражда цялата история. От друга страна, Венъм е силен, арогантен и безстрашен, докато не му се налага да се изправи срещу по-силна версия на самия себе си. Въпреки че срещата между двамата има някои дребни недостатъци (например как може една високотехнологична лаборатория да не е оборудвана с охранителни камери), крайният резултат е повече от задоволителен. Самият преход, докато видим крайния продукт на симбиозата, е изключително интересен и дори включва комедийни елементи. Актьорската игра на Том Харди, който говори с Венъм или със себе си (тъй като озвучава симбиота), извършвайки неволни движения, показва таланта му. Пререканията, шегите, диалозите - всичко това води до една страхотна химия между двете личности на Том Харди.