Филмово Ревю - Аладин

Истината е, че това не е първата жива адаптация на класическа анимация. От три години насам Disney решава да пренесе магията на анимацията в игрален филм, създавайки тези адаптации. В момента Дисни е представил Пепеляшка, Спящата красавица (Maleficent), Красавицата и звяра, Книга за джунглата, както и предстоящата през следващия месец - Цар Лъв. Някои от тях може да са ви подминали, защото всички живи адаптации са на принципа, една е много добра, а друга не толкова. В този ред на мисли "Аладин" е един от тези, които са добри, но дали оправдава очакванията и стандарта, зададен от оригиналната анимация, е друг ъгъл сам по себе си.

За да оценим правилно адаптацията на живо, трябва да се въздържаме от оригинала. Това е класика в пълния ѝ смисъл. Той дори породи две продължения, които хората най-вероятно са пропуснали, но които също са на доста прилично ниво. Озвучаващите актьори също са много добри, като най-забележителен е покойният, Робин Уилямс. Той озвучава джина, като вдига летвата много високо за анимационен герой. Уникалният хумор на Уилям е просто заразителен и неслучайно, когато Уил Смит беше избран да пресъздаде образа в живата адаптация, феновете не го приеха добре. Всъщност се смяташе, че никой не може да пресъздаде брилянтната игра на Уилям, включваща хумор, шеги и дори малката му лудост. Анимационният екран сияеше в цветове, във всеки кадър, в който той присъстваше. Самата история обаче не е толкова уникална. Бедно момче се влюбва в принцеса и е съблазнено от злия везир да открадне лампа в замяна на богатство. Естествено, везирът нарушава обещанието си, но от друга страна, Аладин получава вълшебна лампа и джин, готов да изпълни три желания.

Адаптацията на живо следва почти досущ анимационния си предшественик. Има няколко нови песни и се набляга повече на "момичешката сила", което е много модерен акцент в днешно време, но всичко останало е непроменено. Актьорите са изключително харизматични. Принцеса Жасмин и джинът, изигран от Уил Смит, завладяват всяка сцена, в която участват. Не знам дали е умишлено, но определено принцесата е много по-ангажираща от Аладин, който уж трябва да е главният герой. Уил Смит от своя страна е във вихъра си. Още от първата сцена, в която се появява, той буквално доминира. Всички останали стоят на заден план, което е типично за него. Той наистина е един от най-харизматичните актьори в Холивуд. Филмите, в които играе, винаги са изпълнени със странен хумор и сякаш героите му винаги имат какво да кажат. Единственият му слаб филм е "След Земята", но не по негова вина.

Като се има предвид всичко това, единственото реално сравнение е между стария и новия джин. Мога честно да кажа, че Смит го играе блестящо. Няма нито един момент, в който да не се забавлявам, изхождайки от една наистина детска история. Изпълнението на везира идва малко безвкусно в тази адаптация, но от друга страна, останалите герои компенсират. Джафар не е толкова зъл и коварен, колкото в оригинала, но това може да се отдаде на модерното време, в което живеем. В заключение, филмът е изключително забавен и приятен. Лек и хумористичен, с няколко сериозни поуки, поднесен в типичния за Дисни стил. Възрастните ще се поразходят по алеята на спомените, а децата ще научат за бъдещето на класическите анимации. Надяваме се, че повечето от тях ще бъдат успешни, защото изглежда, че оттук нататък Pixar ще отговаря за новите анимации. Сега чакаме "Цар Лъв", от който очакваме много, имайки предвид презентацията. За пореден път ще си гукаме Хакуна Матата, а дотогава добре дошли в Аграба и нейните арабски нощи!