Филми и ТВ

Най-добрите и съответно най-лошите ужаси през 2018

Въпреки, че рядко филми от този жанр стигат до кината у нас, те са немалко популярни. Всеки има своите предпочитания към събжанровете, но може да се каже, че понякога наистина се получават шедьоври, достойни за оскар. Друг път обаче, всичко се прави за пари и по незнайно какви причини, тези продукции са едни от най-успешните. Тук ще подредя най-добрите и най-лошите филми, излъчени на голям екран у нас. Естествено ще добавя нещо от мен към всеки филм, тъй като за пореден път оценката на критиците се разминава доста с тази на зрителя. Отзад напред, започваме с най-лошите:

8. Слендерман (Slender Man) – 8% в RT

За този ужас мога да се съглася с критиците, че е най-лошото нещо продуцирано от Sony, някога. Направен по игра, която беше доста популярна преди няколко години, за жалост инкорпорира точно това, което може да очаквате. А то е нищо. В играта, вие като главен герой се разхождате из гора с фенер и трябва да избягвате Следерман-а, който ако ви настигне и погледне, ви убива. Фигурата представлява висок мъж, с дълги крака и ръце и без лице. Тази игра беше обявена за една от най-страшните, главно заради jump scare елемента си (както не очаквате нищо, се създава напрежение и нещо изскача за да ви стресне), който мразя дълбоко. Обаче, тъй като играта няма кой знае каква история, по какво могат да работят сценаристите и режисьора според Вас? Генеричната история за деца загубени в гората, търсещи или преследвани от чудовището. Самият Слендеман се появява няколко пъти, но нищо във филма не показва завършеност или някакъв прогрес. Трейлърът е притеснителен, но не и интересен. Като цяло, абсолютно нищо не се случва в този филм и затова си заслужава последното място в тази класация.

7. Хелоуин (Halloween 2018) – 79% в RT

За този претендент, мнението на публиката и критиците съвпада. Това е един от най-успешните ужаси за тази година, изкарал 251 милиона долара общо в света, при бюджет… 10 милиона. Защо тогава съм го сложил на това място? Защото е по-скоро смешен, отколкото страшен. Поредната част от сагата за Майкъл Майърс е също толкова абсурдна, колкото и предшествениците си. Въпреки това разбирам, защо е толкова харесван. Първо, действието се развива по времето на един от най-комерсиалните Американски празници и второ, ако се настроиш, че ще гледаш черна комедия, не е толкова лош. Историята тук е разказва как, Майкъл, докато е трансфериран между лудници, избягва и започва да тероризира града на единствената избягала му плячка – Лаури Строуд (участваща в първия филм). Обичайните елементи на ужасите са особено натрапчиви тук – бягане в права линия, спъване, отключени врати, полицейска некомпетентност, ужасен мерник на всеки, който се опитва да уцели убиеца и други. Толкова са абсурдни, че привидната непобедимост и суперсила на Майкъл, изчезва в момента, в който се изправи срещу главен герой. Блъснат от кола и прегазен, няма проблем. Прострелян в рамото, няма проблем. Ударен с бухалка в главата, няма проблем. Прострелян с пушка, няма проблем. Ударен от Лаури, литва 3 метра назад. И така, ако ви се гледа извратена комедия, това е вашият филм. За мен обаче, ужасът е нещо повече от убиец, обикалящ предградията, без абсолютно никой да го усети, през 2018-та, когато всеки втори има поне един смартфон.

6. Мега звяр (The Meg) – 45% в RT

Поредният филм за гигантска акула. След Челюсти (Jaws), всеки следващ филм е или по-лош или много по-лош. Блокбъстърът от 1975-та, беше първият пуканков филм в Холивуд. Абсолютно забавление, уникално напрежение и една от най-незабравимите реплики в историята, която по ирония е била абсолютно импровизирана – “Ще ти трябва по-голяма лодка!” (You’re gonna need a bigger boat! – полицай Броуди, когато вижда акулата наживо). Защо споменавам това? Защото този филм няма нищо общо с класиката. Поначало, Мега Звяр, трябваше да бъде R-рейтнат (16+ тук), но поради комерсиални причини, това не се случи. Макар, че направи над 500 милиона по цял свят, филмът беше меко казано, скучен. Джейсън Стейтъм както винаги, играеше безсмъртен герой и единствено поддържащите герои бяха в опасност. Тук се разчиташе на УАУ ефекта. Мегалодонът трябваше да ни впечатли с размерите и силата си. Затова и разкритието по средата на филма беше толкова важно, но някакси това не се случи. Един път видяна, тази акула вече не представляваше интерес. Освен това, опитът им да пресъздадат култовата сцена с плажа от Челюсти беше без абсолютно никаква тежест, заради факта, че наистина не ни пука за случайни статисти и страхът им от компютърно-уголемена акула. Историята е тотално разхвърляна, напрежението е нулево, актьорската игра е “meh..” и като цяло такъв е и филмът. Ако сте почитатели на филми с акули, по-добре гледайте Шаркнадо за 15-ти път. Там поне никой не се взима на сериозно.

5. Парадоксът Клоувърфилд (The Cloverfield Paradox) – 20% в RT

След като получихме 2 шедьовъра от поредицата Клоувърфилд (Cloverfield), очаквахме 3-тата и последна част, да ни изуми. Оригиналното име на продукцията е Божествената частица (The God Particle) и трябваше да разкаже повече за това, как чудовищата са пристигнали на Земята. Но, това което ни учуди, е че филмът не беше излъчен по кината, а директно “кацна” в Нетфликс, с това ново име. Критиците моментално го унищожиха, но това не означава, че не е добър. Истината, е че проблемът му не е толкова историята и развитието и, а тоталната липса на чудовища, на които уж той трябваше да наблегне. Това, което разказва филмът, е че в някакво близко бъдеще, ресурсите на планетата вече са на привършване (клише на клишетата) и на международната космическа станция, астронавти и учени, провеждат експерименти за добиването на нов елемент, който би трябвало да реши енергийната криза. Действието, макар и с няколко забързвания, е изключително бавно. Много от странностите са необяснени и завъртени във водовъртеж от събития. За жалост, това не е от най-добрите продукции на J.J.Abrams. Филмът доставя прилична доза Sci-Fi трилър елементи, подхранени от чувството за безсилие в космоса. Но, като продължение на поредицата Клоувърфилд, е тотален провал. Вместо него, бих препоръчал Живот (Life), с Райън Рейнолдс. Той изглежда сякаш повече пасва в тази вселена, макар че официално няма нищо общо с нея. Ако искате да гледате добър фантастичен трилър, в космоса, този филм ще ви хареса. Ако искате обаче да видите как започва Клоувърфилд манията, може спокойно да го пропуснете и да гледате Живот.

4. Монахинята (The Nun) – 27% в RT

Това е вторият филм в тази класация, който си е избил продукцията повече от десетократно. Печалбите от него възлизат на над 350 милиона, при бюджет 22 милиона. Но дали това е достатъчно за да се нарече този филм, успешен? Според продуцентите, да, според критиците, не, а според мен е надценен. В Заклинанието 2 (The Conjuring 2), образът на монахинята, приет от демон и като цяло зловещата атмосфера около него, беше изключително добре приета от публиката. Смея да кажа, че въпреки хилядите си jump scares, на мен ми хареса доста. Затова беше логично, че продуцентите ще опитат да капитализират образа, давайки му отделен филм. Но това, което не прецениха, е че никой не искаше този филм. Давайки му някакво минало и поставяйки действието в изоставен манастир по някое време след втората световна, по-скоро натруфи нещата излишно. Самият филм прелива от препратки към католицизма и ексорзима, като централна догма в борбата с демони, което изцяло противоречи с идеята, че демон може да обитава църква. Това, което обаче изненадва е постоянството на демонa. От самото начало, той се старае всячески да премахне заплахата, в лицето на свещеник и монахиня, действайки директно. В повечето такива филми, всичко започва бавно и досадно, докато тук не е точно така. Така нареченият, plot twist (рязко разкриване на скрит елемент), който се използва доста често вече, също е много добре направен. Като цяло, макар филмът да е леко досаден и скучен на момент, в по-голямата си част е интересен. Актьорската игра също е изключително добра и това го поставя на 3-то място в тази класация.

3. Хищникът (The Predator) – 33% в RT

Дали да сложа този или Монахинята на 3-то място беше голяма дилема. Избрах този, поради лични предпочитания и защото тук поне има някакво действие, макар и разпокъсано. Повечето екшън сцени са много добре направени, но за жалост с това си остава. След всевъзможни опити да се пресъздаде успехът на първия Хищник от 87-ма, явно продуцентите стигнаха до извода, че единственият изход е да сбият двама на родната ни планета. Идея, която е изключително добра на хартия, но не чак толкова на екрана. За жалост, този филм страда от един до болка познат проблем, когато хора са изправени срещу извънземни и той, е че се набляга на хората. Защо? Пришълецът беше успешен, точно защото не се наблягаше толкова на хората, а само на Рипли. На никой не му дреме за героите които ще бъдат разхвърляни по екрана, защото те не са важни. Другата грешка, е че са вкарали дете. Сякаш никой не се учи от грешките на Робокоп. Дете, в екшън хорър, няма място. Въпреки тези си пропуски, този филм е най-добрият от всички продължения до момента. Иновативен, дързък и динамичен, ако просто бяха подредили действието и историята, сигурно щеше да е 10 пъти по-успешен, но уви. Аз като голям фен на поредицата, наистина очаквах филма с нетърпение, който откъм екшън и хорър, не разочарова. Но сцената след кредитите беше поредният пирон в ковчега. Силно се надявам да направят един рестарт на този франчайз, фокусирайки се малко повече над Хищника. Този филм беше добър опит, но може и повече. Никой не вярва, че ще се повтори успеха на първия, но един фреш старт, е може би това което трябва да се случи тук. Имам някакви надежди, че Дисни ще оправят нещата. Естествено през бранда за ужаси, не през Disney Channel. Аз бих му дал оценка 7.

2. Истина или предизвикателство (Blumhouse’s Truth or Dare) – 15% в RT

Този филм, макар и унищожен от критиците, е сигурно най-успешният в този списък. Печалбите му възлизат на около 95 милиона, при бюджет 3,5 милиона. Може да го наречен таз годишната “Вещица от Блеър”. Този филм, макар и не нещо уникално, е един от малкото, които просто нямат щастлив край. Чувството за безизходица преследва зрителя от началото до края. Филмът разказва за група тийнеджъри (разбира се), които отивайки на ваканция в Мексико, попадат в опасна игра на живот и смърт, включваща “палав” демон. Този демон им дава опцията да изберат истина или предизвикателство, когато дойде техния ред. Тук обаче, правилата не са стандартни. Истините са дълбоко лични и неприятни, а предизвикателствата са смъртоносни. Откажеш ли да играеш, означава фатален край. Точно това чувство на безизходица мотивира главните герои да постъпят различно във финалното действие на филма. И тези разлики го разграничават в жанра, придавайки му иновативност. Напълно заслужено 2-ро място. Препоръчвам на всички фенове на жанра.

1. Нито звук (A Quite Place) – 95% в RT

И на първо място, режисьорският дебют на Джон Кразински – Без звук. Един филм, възприеман от аудиторията като някакво продължение на Клоувърфилд, макар че двете нямат нищо общо, освен че пресъздават извънземна инвазия. Филмът разказва за скромно семейство, живеещо във ферма, в която обаче всичко е шумоизолирано. Защо? Защото чудовищата които бродят земята, макар и слепи, са изключително чувствителни към звук. Нещо като Daredevil. Това семейство трябва да преживее с две малки деца и едно бебе, без нито един от членовете да издава силни звуци. Нещо, което на пръв поглед изглежда невъзможно. Няма да си кривя душата, филмът е пълен с дупки и несъответствия, но това не е най-важното тук. Актьорската игра, напрежението, и атмосферата са елементите, които го правят толкова успешен. Зрителят наистина потъва в атмосферата на безизходицата, където най-елементарните удоволствия са лукс за хората. Слушане на музика? Само със слушалки. Игра на Монополи? Никой няма право да захвърля таблата. Играчки? Абсолютно забранени, защото вдигат шум. Наистина, усещането на дискомфорт, прави филма толкова добър. Решението за побеждаването на чудовищата е изключително елементарно и те кара да се замислиш, как никой не се е сетил над 5 години за него, но все пак това е филм. Не може да имаме всичко. Това наистина е най-добрият хорър трилър, излъчен по родните екрани тази година и с право.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

bg_BGBulgarian