Литература

Литературно ревю – Ready Player One (Играч първи приготви се) или Носталгия, носталгия и още носталгия!

Тази година излезе филмът по книгата на Ърнест Клайн – Ready Player One или на български Играч Първи Приготви се. Със Стивън Спилбърг зад волана можеше да очакваме визуален оргазъм, имайки в предвид, че 90% от филмът се развива във виртуалния свят. Но какви са разликите и успя ли Спилбърг да инкорпорира ядрото и идентичността на книгата в своя филм, ще споделя във филмовото ревю. Тук ще говорим за книгата и как всеки уважаващ себе си гийк и нърд трябва да я прочете.

Самата тя не е никак стара. Публикувана е 2011 година, а действие в нея се развива в рамките на повече от 5 години, започвайки от 2040 през 2045, където реално стартира всичко и свършва няколко години след това. А какво представлява тя? През 2040-та година, човечеството е изчерпало повечето ресурси на планетата и тя се е превърнала в меко казано дупка. Големите градове процъфтяват, докато малките са почти заличени и заместени с така наречените “кули”. Те представляват подредени една над друга каравани, обитавани от бедни семейства, а средната класа просто не съществува. В това дистопично бъдеще, единственото удоволствие на хората е ОАЗИСЪТ (The OASIS), виртуална реалност лишена от каквито и да е било ограничения. В нея статусът в обществото е без значение. Влизането в нея става чрез виртуални очила, а самата тя се намира в Интернет.

Създадена от Огдън Мароу и Джеймс Халидей, тя представлява бъдещето. Силно повлияна от 80’те години, тя е пълна с планети, артефакти и дори училища. На практика, тя е безгранична. Например, има планета в която се съдържат само копия на Нощният град (Night City) от Блейд Рънър (Blade Runner). Споменавайки това, трябва да уточня, че създателите са били огромни фенове на поп културата през 80-те и всеки един елемент във вселената е малко или много препратка към тези години. През 2040-та година, обаче Джеймс Халидей умира, което оставя въпросът “Кой ще наследи тази вселена?”. За щастие, геният е помислил за това и е създал логическа игра, построена на всичките му интереси, фетиши и познания за 80-те. В това число филми, книги, игри, сериали и всякакви други елементи за които може да се сетите. Ако се сещате за някой поп елемент от тези години, то най-вероятно го има в книгата.

Самата игра представлява поредица от изпитания, всяко от което съдържа гатанка водеща до ключ. А ключовете са три меден, нефритен и кристален. Всеки един от тях отваря врата, която представлява елемент от поп културата на 80-те и която търсачите трябва да преминат за да продължат напред. Естествено решаването на гатанките не е толкова лесно колкото изглежда, имайки в предвид огромното количество информация, която търсачите, наречени по-късно ловци трябва да изучат и запомнят наизуст. Затова и нищо чудно, че отнема цели 5 години докато първият ловец се появява на таблото, получавайки огромна сума пари (виртуална валута) и популярност. А този ловец се казва Уейд Уотс и е главният герой в книгата. Цялото действие се развива от негово лице.

Самият Уейд живее в кулите, при леля си и вечно пияният и приятел. Запленен от лова и загадките, той прекарва цялото си време да изучава и преглежда любимите шоута и филми на Халидей. Като всички останали и той научава всичко наизуст. Има само един малък проблем и това, е че той е беден и макар в ОАЗИСA това да не е най-важното, валутата там позволява на посетителите да купуват артефакти, да развиват аватарите си, вдигайки нива или да се бият помежду си за слава и пари. Самите аватари, могат да бъдат каквото посетителите решат. Единственото общо, е че всички започват с джинси и тениска от първо ниво. Представяте ли си аватар Хидралиска (Star-Craft) с джинси и тениска. Въпреки, че е повлияна от 80-те, вселената на ОАЗИС включва всички елементи, появили се след това, в това число игри, филми и книги от 90-те, 2000-та и т.н. Аватарът на нашия герой се казва Парзивал и в общи линии прилича много на реалния Уейд, минус няколко физически елемента. И макар, че е самият той е ходеща енциклопедия за живота на Халидей, липсата на финанси не му позволява да обикаля свободно вселената, тъй като конвенционалното пътуване отнема часове и дни, а телепортирането е прекалено скъпо. Въпреки това, той следи всички новини за това, какво са открили другите ловци, които 5 години по-късно, са намалели драстично и само най-заклетите фенове продължават да си блъскат главите над решението на първата загадка. 

Затова не е изненада, че той е първият решил загадката за медения ключ. За да избегна спойлери, няма да споделям какви точно са изпитанията. От този момент, през 2045-та година, Уейд започва битка срещу времето и другите ловци, които видели че все пак загадката на Халидей има решение, се връщат към лова. Между самите ловци съществува нещо като пакт, който включва неписано правило, че никой няма да помага на другия, дори да са най-добри приятели, но и няма да му пречи. Един вид, всеки сам за себе си. В този ред на мисли, най-добрият приятел на Уейд във виртуалното пространство е Аex (името под което се подвизава той, непреведено на български). И той като Уейд е ловец, но за разлика от главният герой е доста по-активен. Участва в битки в колизеуми, изпълнява куестове и обикаля целия ОАЗИС. Всички си ресурси естествено е набавил сам. Аватарът му е едър и висок мъж. Третият главен персонаж в книгата е Арт3мида, влогърка с огромно влияние и фен база. Също като другите двама тя е ловец, но с доста по-добро социално състояние в реалния живот. От моментът, в който Парзивал разкрива първата загадка, тримата се впускат в един зашеметяващ водовъртеж от приключения, съревнование и любов. 

Антагонист в историята е корпорация, наречена ИОИ (каква изненада), която иска да завземе ОАЗИС и да го превърне в игра на EA Games. В това число микротранзакции, възможност за закупуване на валута, артефакти и екипировка. Нещо, което би накарало бедното население да напусне играта, поради невъзможността им да закупят нито едно от тези неща. Начело на корпорацията е Нолън Соренто, който обаче не е собственик на компанията, а по-скоро водачът им към решаването на загадките. За целта, те създават огромен екип от експерти по 80-те и Халидей и собствена малка армия наречена шестиците. Тъй като всеки аватар, в ОАЗИС, си има и номер по който се различава, а всички аватари на служителите в ИОИ са абсолютно идентични и започват с шест, са наречени така. Самият аватар на Соренто не е по-различен, с малки модификации, показващи лицето му. Нещо което може да се нарече привилегия.

Но въпреки мощта на ИОИ, Парзивал е първият, който успява да се класира на виртуалното табло. Оттам вече, се отприщва цялото действие. Не искам да разказвам повече, тъй като самото четене на книгата доставя огромна наслада, но само ще спомена някои от споменатите препратки – Пак-ман (Pacman), Атари (Atari), Блейд рънър (Blade runner), Ловци на духове (Ghostbusters), Междузвездни войни (Star Wars), Стар трек (Star Trek), Подземия и дракони (Dungeons & Dragons) и още много и много други. Както казах по-горе, ако се сещате за нещо от 80-те години, то най-вероятно го има в книгата. 

В заключение, искам да препоръчам книгата на всеки, който би се зачудил, какво би било, World of Warcraft да се превърне във виртуална реалност. Естествено, не само гийкове и нърдове биха се впечатлили от нея, а и дори обикновени хора, спомнящи си тези години. Аз самият съм роден 1988 и въпреки това, познавам повечето препратки. Мога смело да заявя, че за мен беше огромно удоволствие да ги видя разписани и да се върне в младите си години, когато компютърните клубове бяха мястото да се събереш с момчетата, а кодовете за Star Craft се записваха на листчета за да не се изгубят. Макар и книгата да е повлияна от 80-те, четейки я, човек неизбежно се завръща в младостта си, защото по един или друг начин дори родените през 80-те също познават тази култура. Така, че си спомнете Кадилак играта и треперещият надпис отгоре, когато пуснете монета – Ready Player One!

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

bg_BGBulgarian