Филмово Ревю - Старият
Тази година "любимият" режисьор на всички - М. Найт Шаямалан, се завърна с най-новия си проект - "Стар".
Филмите на Шаямалан като цяло са успех или провал, без средно положение. Например "Шесто чувство", "Раздвоение", "Неуязвимият" са филми, които са изключително добре приети от публиката и критиката, докато "Дамата във водата", "Селото", "Случващото се" и много други са пълни провали. От друга страна, той е създател на редица кинематографични техники, които се използват в Холивуд и до днес. Например "обратът", който представлява своеобразно разкритие, преобръщащо целия смисъл на филма. Проблемът идва, когато като режисьор той започва да използва твърде много "същото" във филмите си. Това изтощава публиката и я кара да загуби интерес към него. Като режисьор Шаямалан има много характерни похвати, които използва и които могат да се видят във всеки един от филмите му.
За да направим пълен преглед на последната му работа, трябва да разгледаме тези техники. Ще ги разделя условно на "добри" и "лоши".
"Добър"
- "Обратът" - въпреки че знаем, че във филмите му винаги има такъв, той се очаква с нетърпение
- Прелюбопитство - това е техника, която загатва за бъдещи действия във филма, без да ги разкрива. Публиката сякаш се подготвя за развитието на историята.
- Интересна история - идеите му са наистина добри, а сюжетът в повечето му филми е завладяващ
- Кинематография - някои от най-добрите кинематографични подходи (в повечето случаи)
2. "Лош"
- Диалози - диалозите във филмите му са буквално "нечовешки"
- Развитие на характера - такова в общия смисъл на думата просто не съществува
- Развитие на историята - макар и интересна, в повечето случаи той просто я "забива" в задънена улица
- Темпо - скоростта, с която се развива действието във филма, е болезнено бавна
След този кратък преглед е време да се впуснем в самия филм и да разберем дали той съдържа повече от добрите или лошите похвати на Шаямалан. Ето го и него - "Стар"
Ще започна с една от най-добрите техники. Още от самото начало филмът подготвя публиката за историята, която предстои да се развие, но за съжаление разкрива дори прекалено много. Знаейки името на филма, началният диалог просто ви казва какво ще се случи. Тук може би е виновно самото име. За какво става дума:
"Семейство отива на почивка в курорт, който предлага разнообразни развлечения. От момента на пристигането си те са посрещнати подобаващо лично от управителя и с безплатни коктейли. Курортът предлага плаж, плувен басейн, гмуркане и разходки из острова. Мениджърът предлага да заведе семейството и още няколко посетители на безлюден плаж, който обаче е изключително красив, и да ги снабди с необходимите средства. Те приемат и след като стигат до плажа, започват странните неща."
С обобщението дотук започва анализът. Действието се развива изключително бавно, дори в първата част на филма, където трябва да се запознаем с главните и поддържащите герои. Самото им представяне е меко казано странно. Освен семейството, останалите герои са хирург, майка му, младата му съпруга и малката им дъщеря, мъж, медицинска сестра, съпругата му и известен рапър. Всички те са оставени на безлюден плаж с уговорката, че ще бъдат прибрани в 17:00 ч. същия ден.
Струва си да се отбележи, че никой от героите не се държи нормално. Диалозите също са абсурдни, преплетени с актьорската игра. В нито един момент не може да се каже, че героите се интересуват един от друг. Непрекъснато някой се губи на плаж с дължина не повече от 50 метра. Най-добрият пример за това е в самото начало. Когато повечето от героите влизат на плажа, рапърът вече е там, седнал и свит на една скала точно до входа и абсолютно никой не му обръща внимание. Една от дъщерите отбелязва, че знае кой е той, и това е всичко.
Едва след като се появява първият труп, рапърът изглежда я разпознава, но дори и тогава няма абсолютно никаква реакция от негова страна, а другите герои просто отбелязват, че тя е мъртва. Докато възрастните разбират кое какво е и дали могат да се измъкнат от острова, за да потърсят помощ, децата рязко остаряват с 6-7 години.
Интересно е, че им трябват още около 20 минути екранно време, за да разберат, че на плажа времето тече по различен начин и трябва да се следят постоянно. Всеки 1 час се равнява на 2 години. По това време децата са на 18-19 години и едно от момичетата забременява. Това са общо около 6 часа, откакто са стъпили на плажа. В продължение на 6 часа никой не следи децата, състоянието на хората и обстоятелствата около тях. Дори самите деца не осъзнават, че остаряват бързо.
Тук си струва да се отбележи, че филмът има два обрата. Един малък и един голям. Малкият е, че всички посетители или поне по един от семейство имат някакъв медицински проблем. С бързото остаряване на героите тези медицински проблеми се задълбочават. Например хирургът страда от шизофрения, която рязко се засилва на плажа. Младата му съпруга има недостиг на калций и т.н. Тук Шаямалан е успял да улови ужаса на тези заболявания и остаряването. Самото остаряване обаче е непоследователно.
Ако наистина 1 час съответства на 2 години, то за 24 часа действителното време, което е изминало, е 50 години. Твърди се, че това се отнася само за живите тъкани, но защо тогава труповете се разлагат, а ножовете ръждясват? Защо храната не се разваля за престоя им на плажа, а и ноктите им не растат. Защо децата растат рязко, а възрастните почти не показват своето остаряване. Да, може би някои хора стават по-добри с годините, но това се отнася за всички в този филм. Ако приемем, че родителите са на 40 години, когато излизат на плажа (с две деца), след 12 часа те трябва да са на 65. Твърди се, че умират от естествена смърт или поне родителите на главните герои, но не изглежда да са над 60 години, когато това се случва.
За съжаление, всички негативни подходи на Шаямалан присъстват в този филм. Бавно темпо, което прави интересната история скучна. В един момент просто ти се иска да превъртиш бързо напред до края на филма. Липса на адекватни диалози и взаимоотношения между героите. Абсолютно никакво развитие на самите герои. Както са представени, така и завършват. Никой не научава нищо за себе си, нито успява да се усъвършенства. С изключение може би на родителите от главното семейство. Типични похвати за филми на ужасите. А можеше да е изключителен психологически трилър, ако беше вкарал малко мотивация в действията им.
"Обратът" в края е нещо, което Шаямалан е усъвършенствал много. Честно казано, той го въведе, разви и наложи в кинематографията като подход. За съжаление обаче с течение на годините той се превърна от "УАУ!" в "Мех.". Тъй като във всеки негов филм това може да се очаква, няма как да ни изненада реално. Това се случва и тук. Макар и интересен, "обратът" не е изненадващ. Подсюжетът отдавна е загубил своето "УАУ!", особено когато е очакван.
В заключение, лош ли е филмът? Не, а дали е добър? Отново не. Това е интересна идея със скучно изпълнение и очаквано развитие. Става дума за убиване на времето, ако разполагате с него (каламбур). Ако Шаямалан не промени подхода си скоро, филмите му ще стават все по-негледаеми. В крайна сметка повторението е бащата на скуката.
