Филми и ТВ

Филмово Ревю – „Старият“ или защо М. Найт Шаймалан за пореден път не постигна успех?

Tази година, „любимият“ режисьор на всички – М. Найт Шаймалан, се завърна с още един проект – „Старият“.

Mandatory Credit: Photo by Andrew H. Walker/Shutterstock (10056548aq) M Night Shyamalan ‘Glass’ film premiere, Arrivals, New York, USA – 15 Jan 2019

Филмите на Шаймалан са в общия случай успех или провал, без средно положение. Например „Шесто чувство“, „На парчета“, „Неуязвимият“ са все филми, които са били приети изключително добре от публика и критици, докато „Дама във водата“,“Селото“, „Явлението“ и много други, са наистина пълен провал. От друга страна, той е създател на редица кинематографски похвати, ползвани и до ден днешен в Холивуд. Такъв например е „обратът“, който представлява вид разкритие обръщашо целия смисъл на филма. Проблемът обаче идва, когато като режисьор започнеш да ползваш прекалено много от „същото“ в своите филми. Това изтощава публиката и я кара да губи интерес към филмът. Като режисьор Шаймалан има изключително отличителни похвати, които ползва и които могат да бъдат видени във всеки един негов филм.

За да се направи пълен обзор на последния му филм, трябва да разгледаме тези похвати. Ще ги разделя условно на „добри“ и „лоши“.

  1. „Добри“
  • „Обратът“ – макар да знаем, че такъв винаги има в неговите филми, той е очакван с нетърпение
  • Forеshadowing – за жалост не се сещам за превод на български, но това е похват, при който се загатват бъдещите действия във филма, без да се разкриват. Публиката един вид се подготвя за развитието на историята.
  • Интересна история – идеите му са наистина добри и историята в повечето му филми е завладяваща
  • Кинематография – едни от най-добрите кинематографични подходи (в повечето случаи)

2. „Лоши“

  • Диалози – диалозите във филмите му са буквално „нечовешки“
  • Развитие на героите – такова в общия смисъл просто няма
  • Развитие на историята – макар и интересна, в повечето случаи той просто я „забива“ в някоя мъртва точка
  • Темпо – скоростта, с която се движи действието във филма е болезнена

След този кратък обзор е време да се впуснем в разглеждане на самия филм и дали той съдържа повече от добрите или от лошите похвати на Шаймалан. Ето го и него – „Старият“

Ще започна с един то добрите похвати. Още от самото начало, филмът подготвя публиката за действието, което ще се развие, но за жалост разкрива даже прекалено много. Знаейки името на филмът, отварящият диалог просто казва какво ще се случи. Тук вина може би има самото име. За какво се разказва в него:

„Семейство отиват на почивка, в курорт, предлагащ редица забавления. Още от самото си пристигане, биват посрещнати подобаващо лично от управителя и с комплементиращи коктейли. Курортът предлага плаж, басейн, гмуркане и разходки из острова. Управителят предлага на семейството и няколко други посетители да ги заведе на безлюден плаж, който обаче е изключително красив и съответно да ги заредят с провизии. Те приемат и стигайки на плажа, започват странните неща.“

С резюмето до тук, почва анализът. Действието се развива изключително бавно, дори в първата част от филма, където трябва да се запознаем с главните и поддържащи герои. Самото им представяне е меко казано странно. Освен семейството, другите герои са хирург, майка му, младата му жена и малката им дъщеря, мъжка сестра, жена му и известен рапър. Всички те биват оставени на безлюдния плаж, с уговорката че в 17:00 същия ден ще бъдат прибрани.

Редно е да отбележа, че нито един от героите не се държи нормално. Диалозите са също абсурдни, вплетени с актьорската игра. В нито един момент, не може да се каже, че на героите им пука един за друг. Непрекъснато някой се губи на плаж 50 метра и не могат да го намерят. Най-добрия пример, е още в началото. Когато повечето герои влизат на плажа, рапърът е вече там, седнал и сгушил се на един камък до самия вход и абсолютно никой не му обръща внимание. Една от дъщерите отбелязва, че знае кой е и толкова.

Чак след като се появява първия труп на жена, се оказва че рапърът я познава и дори тогава няма абсолютно никаква реакция от негова страна, а другите герои просто отбелязват че е мъртва. Докато възрастните разнищват кое как е и дали могат да се махнат от острова да потърсят помощ, децата рязко остаряват с 6-7 години.

Интересното, е че им трябва още около 20 минути екранно време да осъзнаят, че на плажа времето тече различно и трябва да се следят един друг непрекъснато. Всеки 1 час отговаря на 2 години. В това време, децата вече са на по 18-19 години и едно от момиченцата забременява. Това са общо около 6 часа от стъпването им на плажа. За 6 часа, никой не следи децата, състоянието на хората и обстоятелствата около тях. Дори самите деца не осъзнават, че остаряват рязко.

Тук е редно да спомена, че филмът има два обрата. Един малък и един голям. Малкият, е че всички посетители или поне по един на семейство имат някакъв медицински проблем. С рязкото остаряване на героите, тези медицински проблеми се задълбочават. Например хирургът страда от шизофрения, която се засилва рязко на плажа. Младата му съпруга има дефицит на калций и т.н. Шаймалан тук е успял да улови ужасът от тези заболявания и остаряването. Въпреки това, самото остаряване е непоследователно.

Ако наистина 1 час отговаря на 2 години, то тогава за 24 часа, реалното време което е минало е 50 години. Твърди, се че това засяга само живи тъкани, но тогава защо труповете се разлагат и ножовете ръждясват? Защо храната не се разваля за престоя им на плажа, но и ноктите не им растат. Защо децата израстват рязко, а на възрастните едвам им личи остаряването. Да може би някои хора се запазват по-добре с годините, но това важи за всички в този филм. Ако приемем, че родителите са на 30 години когато влизат на плажа (с две деца), то за 12 часа те са на 55. Казва, се че почиват от естествена смърт, поне родителите на главните герои, но те не изглеждат на повече от 60, когато това се случва.

За жалост всички негативни подходи на Шаймалан са налични в този филм. Бавно темпо на развитие, което прави интересната история скучна. В един момент, просто искаш да прецъкаш до края на филма. Липсата на адекватни диалози и отношения между героите. Абсолютно никакво развитие на самите герои. Както се представят, така и се приключват. Никой не научава нищо за себе си, нито успява да се подобри. С изключение може би на родителите от главното семейство. Типични похвати за филм на ужасите. А можеше да стане изключителен психологически трилър, ако беше вкарал и малко мотивация в действията им.

„Обратът“ в края, е нещо което Шаймалан е усъвършенствал много. Даже, ако трябва да съм честен, той го представя, развива и налага в кинематографията като подход. За жалост, с годините обаче, той се превръща от „УАУ!“ в „Ех.“. Тъй като във всеки негов филм, това е очаквано, реално няма как да ни изненада. Това се случва и тук. Макар и интересен, „обратът’ не е изненадващ. Подоходът отдавна е загубил своето „УАУ!“, особено когато е очакван.

В заключение, лош ли е филмът? Не. Добър ли е? Пак не. Той представлява интересна идея със скучно изпълнение и очаквано развитие. Става за убиване на времето, ако го имате. Ако Шайманал скоро не промени подхода си, филмите му ще стават все по-незабележими. Както се казва, повторението е баща на затъпяването.

Напишете Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

bg_BGBulgarian