Преглед на филма - Бохемска рапсодия
Най-краткият отговор на този въпрос е МНОГО. След като най-накрая успях да гледам филма, мога спокойно да кажа, че той е един от най-добрите за тази година и може би най-добрият биографичен филм, който някога съм гледал. Въпреки че има няколко разлики между филма и истинския живот на Фреди, продължителността на филма все пак е над 2 часа. Предполагам, че ако бяха решили да направят всичко по книгата, щяхме да седнем до новата трилогия "Властелинът на пръстените".
Филмът започва с влизането на групата на стадион "Уембли", където се провежда един от последните им концерти преди смъртта на Фреди Меркюри. На този концерт Queen успяват да вдъхновят над един милиард души да пеят заедно с текста на "Бохемска рапсодия". След това историята ни връща към младите му години, преди да се превърне в хит по целия свят. Тя показва как едно обикновено, не особено добре изглеждащо момче може да се превърне в Кралицата на рока, създавайки една от най-великите групи на 70-те години.
Целият филм е палитра от емоции, погълнати от музиката на групата. Почти всички песни от OST са от албумите на Queen. Някои от тях, които чуваме, са изпълнени отчасти от самия Рами Малек. Като стана дума за актьори, ролята на Фреди Меркюри се изпълнява от Рами Малек (Мистър Робот, Нощ в музея, Need for speed. Twilight, 24 и т.н.), който прилича на звездата по невероятен начин, добавяйки само една протеза, за да завърши образа. Той обаче не е първият избор за ролята.
В първата версия на филма ролята на Фреди трябваше да бъде изиграна от Саша Барон Коен ("Диктаторът", "Али Джи", "Бруно" и др.), а членовете на Queen трябваше да се появят няколко пъти. В първия сценарий историята е трябвало да бъде много по-фокусирана върху личния живот на Фреди. Той включваше партитата, наркотиците и мъжете, които го заобикаляха. По някаква причина обаче тази версия на сценария е изоставена и заменена с по-мек поглед, фокусиран главно върху постиженията на групата. Това принуди Саша да напусне продукцията. Въпреки това, дори и с промените, филмът все още е един от най-емоционалните биографични филми, правени някога, разказващ историята на хомосексуалната суперзвезда през 70-те и 80-те години на миналия век.
Останалата част от актьорския състав също е много впечатляваща. Луси Бойнтън играе единствената женска любов на Фреди - Мери Остин, която въпреки че се оказва гей, все още е голяма част от живота му и стои до него до края. Гвилим Лий, Бен Харди и Джоузеф Мазело играят останалите членове на групата и химията им с Фреди на Рами е просто невероятна (можете да ги разпознаете от много популярни филми и телевизионни предавания). Мога да кажа също, че беше удоволствие да гледам Ейдън Гилън, който се превъплъти в образа на агента на групата Джон Рийд (познавате актьора като Петър Баелиш от "ГОТ") и дори Майк Майерс като първия им продуцент Рей Фостър.
В заключение бих искал да кажа, че този филм оправда всичките ми очаквания и дори повече. Въпреки преработката и смекчаването на тона, все още можеш да усетиш всяка емоция и да я изживееш, както прави Фреди. Третото действие е заето предимно от концертите на групата на Уембли и от него буквално те побиват тръпки по гърба. Излизайки от киното, нямаше нито един човек, който да не е повлиян от филма. Самият аз едва успях да сдържа емоциите си. С рейтинг 8,4 в IMDB и 94% (зрители) в Rotten Tomatoes просто няма как да останете разочаровани от него. Изпълнението на Рами е почти перфектно. Силно го препоръчвам, независимо дали сте фенове на Queen, защото след като гледате филма, най-вероятно ще станете такива. Надявам се да ви хареса толкова, колкото на мен!