Филмово Ревю - Pet Semetary
За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме внимателно и двете адаптации. Несъмнено оригиналът от 1989 г. е класика. Дори и да го гледате сега за първи път, пак ще ви побият тръпки, защото тогава жанрът на ужасите не разчиташе на така наречените "jump scares", а на чиста психология. Ето защо си струва да се запитаме дали римейкът е успял да надмине оригинала.
Преди всичко трябва да спомена, че римейкът на "Pet Semetary" е режисиран от човека, който стои зад римейка на друга обичана класика на Стивън Кинг - IT, чиято първа част излезе преди две години, а втората се очаква по-късно тази година. Римейкът на "ТО" постигна небивал успех и бе категорично далеч по-добър от оригинала от 1990 г. Имайки предвид това, можем ли да очакваме, че магията се е повторила и римейкът на "Петте кътника" отново ще блесне над оригинала? Двата филма са почти идентични. Около 90% от историята е една и съща като разликите са главно в третото действие. Просто няма да ги разкривам, за да не ги развалям, но ще използвам 89-та адаптация за основа.
В оригинала, който следва плътно книгата, младо семейство се установява в градче в Мейн (един от шаблоните на Стивън Кинг), което граничи с Дери (ако си спомняте, това е градът, в който се развива действието на IT). Бащата е лекар, който си намира работа там, и заедно със семейството си купува къща, в чийто "заден двор" има индианско гробище. Всъщност заглавието на книгата/филма е леко подвеждащо, защото индианското е далеч по-далеч от това на домашните любимци. Както се очакваше, индианецът има специални способности да връща мъртвите от задгробния живот.
Най-важното в случая е вътрешната борба, през която преминава главният герой (бащата). Трябва ли да възкреси починалото си дете или не? След първоначалния опит със семейния котарак, който е успешен в съотношение около 50/50 (то се връща, но с темперамента на най-отвратителната котка на света), мъката му е наистина голяма. Въпреки този опит и предупрежденията на съседа, той все пак решава да възкреси детето. От този момент нататък започват разликите между оригинала и римейка.
За да не ви развалям удоволствието, ще кажа само, че краят на римейка е малко по-слаб в сравнение с оригинала. Разбирам, че целта на режисьора е била да избяга от клишето, но има далеч по-елегантни начини да счупиш кокосов орех. Ако оригиналът е 9/10, то аз бих дал на римейка 6,5/10. Основната причина за тази оценка е, че наистина няма нужда от съществуването на римейк на "Pet Semetery", защото оригиналът е достатъчно страшен и днес. Случаят с "IT" е различен, защото по онова време не му беше даден подходящ бюджет, а това, което се приземи директно като телевизионен сериал, беше нелепо (моето 10-годишно аз, може и да не се съгласи, но ако гледате филма сега, той е доста абсурден). Едно е да направиш римейк на класика, а съвсем друго - на абсурден хорър.
В заключение бих искал да кажа, че въпреки че филмът не е по-добър от оригинала, той има своите моменти. Той е много по-модернизиран и динамичен. Актьорската игра е изключително добра, а ефектите са на съвсем друго ниво. Но това, което ме разочарова, е краят. Следващият параграф е моето виждане за финал, който да отговаря на съвременността, като същевременно отдава почит на оригинала. Независимо дали сте гледали римейка, или не, погледнете. Ако не искате спойлери, първо гледайте римейка и след това се върнете тук. В крайна сметка оценката ми остава 6,5/10. Наслаждавайте се и не възкресявайте домашните си любимци, защото "Понякога смъртта е по-добра"!
А ето и моята версия на финала, която започва да се различава, когато бащата скрива Гейдж в колата:
"Дъщеря им убива майка си и се готви да убие баща си, който, след като вижда какво чудовище е малката, е твърдо убеден да я спре. Намирайки спринцовката, той тръгва да я гони из къщата, за да я убие. Тя обаче успява да го надхитри и да го рани така, че той да изгуби спринцовката. След това възкръсналото момиче отива до колата, решено да убие Гейдж, който ѝ маха отвътре. Но преди да отключи вратата, баща ѝ я поваля' на земята (кратка борба и може би диалогът от самия край също биха били перфектни) и отрязва главата ѝ с лопата. Облегнат на колата, вече в лудост, той решава, че може да върне поне майката, защото тя току-що е умряла. Накрая гробището ви преследва, за да намерите причини да се върнете. Поставя Гейдж в креватчето му в тяхната стая и взема майката, за да я погребе. След това се прибира вкъщи и сяда на масата в очакване да се върне. И наистина, малко след това тя влиза през вратата. Той вдига поглед и вижда окървавеното лице, но за разлика от нас, зрителите, не разбира, че тя не е същата. Става и я прегръща (или целува), но в същия момент тя взема нож и го забива в гърба му, като прошепва в годината му "Понякога смъртта е по-добра". След като бащата пада мъртъв, камерата се премества на втория етаж, където Гейдж седи в детското креватче. На размазан фон вратата се отваря, той се обръща, казва "Мама" и екранът избледнява в черно."
Какво мислите за този край, по-добър или по-лош е той? Можете да го споделите в коментарите по-долу.
