Филми и ТВ

Филмово Ревю – “Жокерът” или до какво може да доведе едно нефункционално общество?

Когато този филм беше обявен, всички се запитаха: “Не им ли писна на DC Comics и Warner Brothers, да се провалят всеки път, когато се опитват да създадат игрален филм? Никой не иска да знае как се е пръкнал поредният Жокер!”, което от своя страна доведе до вълна от негативизъм из социалните мрежи. Въпреки нея, WB решиха да продуцират този филм и ето, че месец и половина след премиерата му във Виена, мнението на хората някакси се промени. Защо и до какво може да доведе това, ще разгледам в следващите абзаци.

Тук искам да добавя съответно, че ревюто има спойлери, така че:

СПОЙЛЕРИ!!!

Смело мога да кажа, че целият филм ме накара да потъна в мисли. Покрай премиерата му се появи една много интересна поговорка: “За да създадеш жокер през 1980-та го хвърли във варел с токсични отпадъци, а за да го създадеш през 2019-та го хвърли в обществото!”. Истината, е че говорейки за Готъм, то там обществото винаги е било сурово. Всъщност в самия филм, действието се развива през 80-те, около събитията довели до смъртта на родителите на Брус Уейн (Батман). Но това не е исторята на най-известният маскиран боец за справедливост, а на най-големия му враг – Жокерът. Той за разлика от останалите злодеи на Батман, не се подчинява на стандартите. Той няма висша цел зад дествията си. Не иска да подчини Готъм, нито света. Той само и единствено иска внимание. Всичките му действия са водени от един единствен мотив и той е да всее максимално количество хаос. Тогава защо е небходимо да знаем неговата история? Не е ли най-лесно просто да го приемем за психопата какъвто е всъщност и да продължим да се надяваме, че някой ден Батман няма да го пощади? А отговорът е много прост – “Просто не знаехме, че искаме да разберем историята на Жокера!”

DC и WB се опитаха вече веднъж да възродят клоуна психопат, в “Самоубийствен отряд”, но Джаред Лето просто не можа да изпъкне. Според мен, целият филм беше пълна трагедия. Единствено Уил Смит и Маргот Робие придаваха гледаемост. Жокерът на Джаред Лето е бил планиран оригинално като главния злодей, но в последствие поради някаква причина, това е било променено. В следстиве, неговото превъплъщение е недоразвито, странно и дори дразнещо. Той се появява няколко пъти, като всеки един то тях беше меко казано, трагичен. Абсолютно никакво присъствие. Затова и до този момент най-силното превъплъщение на Жокера, оставаше това на Хийт Леджър в трилогията на Нолан. Получавайки посмъртно Оскар, Хийт просто превземаше екрана във всяка сцена, придавайки загадъчност и психопатност на най-опасния клоун в Готъм. Но може би вече е време да предаде короната си, защото новият претендент влиза с гръм и трясък, готов да докаже себе си.

За разлика от всички филми за супергерои до момента, “Жокерът” попада в малко по-различна категория. Да, действието се развива в Готъм и да, води до създаването на Батман, но единствено по това може да се разбере, че има общо с комиксите. Ако не беше кръстен “Жокерът”, можеше преспокойно да мине за поредната драма. Но точно в това се крие чарът му. От една страна, се вижда как една нефукнционална структура на обществото, води до създаването на най-известния злодей на всички времена, а от друга се вижда как това води до появата на милионерът покровител – Батман. Двата елемента са толков добре преплетени, че няма секунда, в която зрителят да може да отлепи поглед от екрана. Започвайки просто като политически трилър, този филм завършва като анархичен манифест против корупцията и богатството.

Реално, никой нямаше и да знае кой е Жокерът, ако обществото не го беше създало. Разломът между бедни и богати в Готъм, отказът на елита да признае че има проблем и арогантността им, води до собствената им гибел. В известен смисъл, Томас Уейн е виновен за появата на клоунът анархист и по този начин, един вид предрича съдбата на сина си. В този филм, дори мога да кажа че Жокерът не е антагонист, а е протагонист. Въпреки, насилието и разрухата до които водят действията му, той също е жертва на обществото на Готъм и политиката, водеща до облагодетелстване на елита. Въпреки менталните си проблеми, той започва като обикновен човек, търсещ мястото си под слънцето,бавно превръщайки се в най-известния злодей на всички времена. Тази промяна е представена по един брилянтен начин от Хоакин Финикс, за която мога смело да твърдя, че заслужава Оскар.

В заключение, единсвеният ми проблем беше, че видях за хиляден път как умират родителите на Брус Уейн, което вече се превръща с клише. Но от друга страна, в този филм, това не беше просто случайно насилие, предизвикано от неизвестен извършител, а отговор на една политика, притиснала бедното население на Готъм в ъгъла. Всеки един момент, в този филм има смисъл. Препоръчвам “Жокерът” с две ръце на всеки, независимо дали е фен на комикси или не. Или казано по друг начин от самия него – “Всичко, което е необходимо за да може и най-здравомислещия мъж да потъне в лудост е един лош ден.  Ето колко далеч е светът от мен. Само един лош ден!”

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

bg_BGBulgarian